Очертанията на войната: За какво говорят атаките над Саратов и Рязан и какво става с ПВО на Русия
Анализ на военния специалист Камен Невенкин за Българска национална телевизия
Русия си отива
Първоначално планирах актуалният разбор да бъде отдаден напълно на българската военнa помощ за Украйна, само че след " попската яхния ", която внезапно ни бе сервирана на Никулден в региона на съветската черква в столицата, взех решение ненапълно да изместя фокуса на повествованието ми. Но първо ще погледнем хода на бойните дейности в Източна Украйна. И през актуалната седмица събитията по бойните полета се развиват по добре познатия сюжет, т.е. две села напред, а след това едно обратно. Руснаците обезверено се пробват да обкръжат Бахмут с удари от север и от юг, а " вагнеровците " дори съумяха да обхванат и в покрайнините, където към този момент ЗСУ (украинските въоръжени сили) сполучливо им се опълчват. Изгледи за скорошно рухване на града в съветски ръце, обаче, не се обрисуват, както и на друга основна украинска цитадела по на югозапад, Авдеевка. На север от Бахмут, в региона на Сватово, ЗСУ, сходно на миньори, постепенно и методично " дълбаят " съветската защита, само че и там сега нормално става въпрос най-вече за идващите няколкостотин метра.
Атаки от въздуха (този път и в двете посоки)
Доста по динамични събития ни предложи войната във въздуха. Тези от вас, които постоянно наблюдават моите разбори, евентуално си спомнят, че предходната седмица дискутирах евентуалния следващ съветски ракетен удар, вероятния контраудар на ЗСУ по съветските пускови съоръжения, както и желанието на Киев да получи кардинално утвърждение от западните си сътрудници за офанзивите, които би нанесъл по военни обекти на територията на РФ. Е, всичко това се случи. Или съвсем...Всичко стартира още понеделник сутринта, когато украинците, очевидно вследствие на изчерпателен разбор на личните си разследващи данни, както и на сателитни фотоси и друга класифицирана информация предоставена им от сътрудниците им от НАТО, нанесоха изпреварващ удар по две от съветските авиобази откъдето нормално изхвърчат стратегическите бомбардировачи изстрелващи необезпокоявани ракети по украинските електростанции.
Поразени бяха летищата в Саратов и Рязан, при което починаха трима души, а петима други бяха ранени. Извадени от строя бяха най-малко три самолета, чийто ремонт се чака да бъде сложен и нескончаем, а може би и неосъществим. На вас три машини може и да ви се костват малко, само че не забравяйте, че става въпрос за извънредно скъпи и комплицирани за произвеждане летателни апарати способни да придвижват и нуклеарни оръжия, де не приказваме, че сега целият съветски стратегически бомбардировъчен въздушен флот наброява към 60 самолета. Т.е. с една-единствена, само че добре координирана акция ЗСУ съумяха да обезвреждат към 5% от него.
Впоследствие се оказа, че превантивният украински удар е бил сбъднат в точния миг – на съветските самолети към този момент са били сложени съответните крилати ракети, а взривеният камион-цистерна на едно от летищата подсказва, че евентуално в ход е било зареждане на гориво преди полета. Когато приказваме за резултата от изпреварващата офанзива на ЗСУ по летищата не трябва да пропущаме и още едно доста значимо събитие – бе доста редуцирана мощта съветският ракетен удар, който последва в понеделник към обед. За момента се смята, че настоящето равнище на плътност на украинската Противовъздушна отбрана със системи за противоракетна отбрана може да противодейства на едновременна офанзива от до към 70-80 крилати ракети, при което може да се разчита на към 80% успеваемост, а дори и на повече.
Ако техният брой е по-голям, те просто ще прелетят над украинските батареи и ще поразят задачите, които са им заложени. Елементарни калкулации демонстрират, че в случай че руснаците бяха съумели да изстрелят този ден, да речем, 110-120 ракети, ЗСУ надали щяха да смъкват повече от 80, а останалите 30-40 необезпокоявани щяха да се насочат към съответните електроцентрали, а това щеше да има пагубен резултат върху украинската енергетика. В резултат на превантивните офанзиви по летищата, обаче, руснаците в този ден съумяха да изстрелят не повече от 70 ракети, 60 от които бяха прихванати от ЗСУ. Пораженията нанесени от останалите 10 не бяха толкоз обилни и бяха отстранени в границите на ден-два. Така украинската енергийна система съумя относително безболезнено да се върне към моментните си размери на произвеждане на електричество (т.е. към 50% от цялостния ѝ капацитет).
Въпроси със и без отговори
Първият въпрос, който незабавно зададоха всички анализатори откакто новината за ударите по съветските летища заля медиите, бе с какви оръжия те са били изумени. Почти у никой не остана подозрение, че най-вероятно са употребявани дронове. Още в същия ден (понеделник) съветски военни репортери прокараха версията, че става въпрос за Ту-141, остарял руски безпилотен уред с реактивен мотор създаден през 70-те години на предишния век най-вече с разследваща цел. От украинска страна полуофициално загатнаха единствено, че става въпрос за оръжие, което е взаимна разработка на тяхното министерство на защитата и частния бизнес. От което произтичат два вероятни разновидността. Първо, въпросната частна компания (или фирми) е модифицирала остарелия руски дрон като е премахнала разследващото му фото/видео съоръжение и го е заминила с бойна глава. С други думи – от средство за разузнаване и наблюдаване Ту-141 е трансфорат в крилата ракета.
Ако това в действителност е по този начин, то руснаците би трябвало да чакат в бъдеще значителен брой сходни въздушни изненади, тъй като след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики в украински ръце остават съвсем всички наличия от този модел (над 100 бройки).
Напълно реалистично звучи и втората коментирана версия – че Украйна най-сетне е употребила някоя от новите си разработки. В изгода на подобен мотив приказва и фактът, че и на двете летища са зафиксирани попадения в непосредствена непосредственост до стратегическите бомбардировачи, до момента в който Ту-141 изначално не е бил предвиждан да бъде употребен като високоточно оръжие и при положение, че бъде преобразуван в крилата ракета може да даде теоретично отклоняване от задачата до няколко десетки метра. Не бива да забравяме, че Украйна е измежду водещите народи в създаването и производството на летателни апарати, като в това отношение компанията " Антонов " (добре известните даже и у нас самолети " Ан " ) умерено може да й служи като визитна картичка.
Само през последния месец министерството на защитата в Киев е сертифицирало за потребление в ЗСУ цели седем модела дронове. От два месеца насам, със глобата на висшето държавно управление, несъмнено, в медиите се популяризира информация за нов модел ударен дрон камикадзе с радиус на деяние до 1,000 км и бойна глава 75 кг. Той би трябвало да постъпи на въоръжение до края на годината. Това на процедура значи, че целият непосредствен гръб на руснаците, в това число Москва, Санкт Петербург и Кавказ ще бъде в обсега му.
Друг въпрос без отговор е моментното положение на съветската Противовъздушна отбрана. Ако се има вяра на московската агитация то не би трябвало да разрешава и " пиле да прехвръкне " през територията на РФ. Реалността, явно, е напълно друга. Рано сутринта във вторник украинците удариха още едно летище, това в Курск. Пламнаха горивните ресурси, като най-вероятно още веднъж повода бе дрон. При това не става въпрос за няколко варела, а за голям контейнер, който пламтя през целия ден и за чието потушаване са били привлечени към 200 пожарни автомобила. За " десерт ", още веднъж през ранните часове на вторник дронове на ЗСУ поразиха и четвърти значим обект, въпреки и без да реализират стремежи резултат, тъй като резервоарите за дизелово гориво в Брянск се оказаха празни тъкмо в този миг. Ако не сте разбрали напълно точната поредност на събитията, ще се опитам да ви я обясня още веднъж.
В понеделник сутринта, безусловно часове преди следващата авансово планувана ракетна офанзива против украински електроцентрали, дронове на ЗСУ внезапно нападат две отдалечени едно от друго съветски летища откакто незабелязани от радарите са прелетели стотици километри. Абсолютно никаква реакция от съветското Противовъздушна отбрана. Вместо съответните системи за въздушно противопоставяне на Москва да бъдат сложени в положение на най-висока бойна подготвеност, след към 24 часа два други значими обекта също са изумени. И още веднъж никаква реакция от страна на съветското Противовъздушна отбрана.
Изводите се постановат от единствено себе си и те за следващ път не оферират никакви от малко малко утешителни констатации в интерес на въоръжените сили на РФ. На процедура излиза, че или в съветската противовъздушна защита царува цялостен бардак, или че във въпросните авиобази просто не е имало Противовъздушна отбрана. В случай, че става въпрос за първото, то оказва се че в най-голямата по повърхност страна безусловно нищо не се е трансформирало от далечната към този момент 1987 година, когато западногерманският водач Матиас Руст прелетя несмущаван с дребен аероплан цялото разстояние от Хелзинки до Москва, с цел да кацне на Червения Площад пред очите на смаяните московчани.
Съмненията, че в съветските стратегически обекти господства безхаберието, се подклаждат и от обстоятелството, че в дните предшестващи офанзивата, всички бомбардировачи бяха подредени като цели по пистите и освен украинците, само че и целият свят можеше посредством сателитни фотоси да води доклад, какъв брой машини в кой миг се приготвят за политане. Напълно е допустимо да се касае и за второто, т.е. към въпросните летища изобщо да не е имало Противовъздушна отбрана. Някои водещи коментатори към този момент означиха, че е много евентуално точно това да е повода за триумфа на украинската интервенция. В последна сметка, в Украйна руснаците претърпяха съществени загуби с изключение на всичко друго и в противовъздушни системи и може да се окаже, че са почнали към този момент да " оголват " дори и летищата си, единствено и единствено с цел да има с какво да прикриват небето в региона на Крим и Донбас.
А в този момент си представете за момент, че на Москва се наложи да води война не със ЗСУ, а с някоя фактически мощна във военно отношение страна или коалиция и към голямата територия на РФ бъдат по едно и също време изстреляни стотици и дори хиляди ракети. На мен напряко не ми се мисли, каква почти би била успеваемостта на съветската Противовъздушна отбрана при един сходен сюжети и до какво би довело това...
И с цел да завърша тематиката за ударите, контраударите и превантивните дейности не мога да не разясня и желанието на Киев под една или друга форма да получи утвърждение от западните си сътрудници (и най-много от САЩ) да нанася постоянно удари надълбоко в съветска територия. Сигналите, които идваха оттатък океана при започване на седмицата сочеха, че Вашингтон към този момент не е податлив да утвърждава такива дейности опасявайки се от ескалация. Авторитетният " Уолстрийт Джърнъл " да вземем за пример заяви, че преди изпращането си на фронта реактивните системи Хаймарс са били модифицирани по този начин, че да не могат да изстрелват муниции с радиус по-голям от 80 км. В сходен дух беше и изявлението направено от съветника по сигурността на Белия дом Джон Кърби, който в сряда подчертава върху това, че Съединени американски щати " няма да насърчават ескалация ".
Изглежда, обаче, триумфът на ударите на ЗСУ против стратегическите съветски летища, и най-много фактът, че те мощно ограничиха резултата на последната ракетна офанзива по украинските електроцентрали, е направил усещане на администрацията на президента Байдън и ги е предиздвикал да премислят тяхното отношение по въпроса. Това излиза наяве от обявата на друга авторитетна медия, " Таймс ", която по информация на лични източници, написа в петък, че Пентагонът е дал " зелена светлина " за удари на украински дронове надълбоко в съветска територия.
Българското оръжие за Украйна
В края на тази седмица България още веднъж попадна във фокуса на международния медиен поток, само че този път новината имаше положителен темперамент. Става въпрос за прословутата оръжейна помощ за Украйна, която до неотдавна изглеждаше като някаква фантазия, само че въпреки всичко в петък най-сетне стана действителност. Поради незнайни аргументи описът на това, което ще изпратим на фронта към този момент остава конфиденциален, макар че съвсем всички други страни, които към този момент няколко месеца постоянно изпращат въоръжение в Украйна, се стараят да оповестят обществено всичко от това, което товарят на влаковете и в транспортните самолети. Все отново някои елементи изплуваха – преди няколко дни министърът на защитата Димитър Стоянов съобщи, че ще пратим най-много леко стрелково оръжие и муниции.
Много или малко е това? Въпрос на позиция. Вероятно бихме могли да изпратим и някакви тежки оръжия, само че войната в Украйна сподели каква огромна роля не престават да играят стандартните оръжейни системи като артилерия и бронирана техника и в същото време какъв брой мъчно се намират свободни единици от тях на международния пазар. Да не приказваме за станалите прословути зенитни/противоракетни Противовъздушна отбрана комплекси, които са си напряко ъгъл по цялото земно кълбо. Затова аз споделям мнението, че преди да дадем нещо, което минава за остаряло (но войната в Украйна сподели, че даже и музейни експонати могат да се употребяват сполучливо в действителен бой) ние би трябвало да знаем от кое място и по какъв начин ще си набавим нещо по-добро.
Леко стрелково оръжие и муниции на практика значи, че ще даваме това, което нашият военно-промишлен комплекс по този начин или другояче създава.
С други думи, такива доставки ще имат и примитивен, и второстепенен позитивен стопански резултат за страната ни. Като споделям второстепенен, имам поради най-много рекламата, която родното ни произвеждане ще си направи измежду евентуалните нови купувачи. В последна сметка търговията с оръжие е действително цинична и кървава, само че си остава на първо място бизнес, нали? Пряката военна помощ също така ще ни бетонира дефинитивно в листата на демократичните страни, които се опълчват на съветската експанзия в Украйна. Просто спорът стигна тази точка, при която няма по какъв начин да си по средата и щеш-не щеш би трябвало да избереш страна. А по този начин или другояче беше обществена загадка, че българска " специфична продукция " по разнообразни пътища стига до украинските бойните полета. В интернет пространството от дълго време циркулират фотоси и клипове на български гранатомети в деяние, а отзивите за тях са повече от отлични. А в събота един от водещите украински военни анализатори, Олег Жданов, оповести че от началото на войната досега единствено полски търговци са закупили от нашите военни фабрики продукция за съвсем половин милиард $. Коментарите оставям на вас.
Някои ще заявят надали не, че ние нямаме право да оказваме помощ на Украйна с оръжия, тъй като по този метод сме се проявявали като неблагодарници по отношение на Русия, нашата " двойна освободителка ". Морален дълг към Русия като страна ние нямаме, а и да имаме, той е извънредно към воините от съветска и други народност, които са си оставили костите по нашите земи, воювайки с турците. Що се отнася до съветската страна в другите ѝ държавни форми през последните две епохи, то тя ни е донесла на първо място тормоз и оскърбление, а от нас като народ и страна е изисквала най-много категорично послушание.
Особено явна е тази политика на Москва през последните две десетилетия, когато там на власт пристигна Путин и реши, че ще възвръща хем Съюз на съветските социалистически републики, хем Руската империя. Бе направено всичко допустимо страната ни да бъде отклонена европейският ни път, който ние избрахме още през 1990 година. За задачата бяха използвани всевъзможни средства, от агитация и " културно " въздействие до политически напън и икономическо изнудване. Правеха се целенасочени опити у нас да се внедри съветска етническа диаспора, а посланиците на РФ се държаха като губернатори. Имаше действителна заплаха във вътрешнополитически проект страната ни да стане трайно нестабилна като една Молдова, като крайната цел евентуално бе последователно да се превърнем в нещо като сегашен Беларус.
Това на някои от вас в този момент може да ви се коства като цялостен парадокс, само че си припомнете с какъв инструментариум разполагаше империята на Путин в нас: правилни до гроб политици, двулични историци, сервилни медии показващи " другата " позиция, формалната съветска агитация, неофициалната българска проруска агитация и най-много " Газпром " и " Лукойл ". Освен това непрекъснато бяхме въвличани в спорове и диспути със западните ни съседи, сърбите и македонците. На процедура у нас съществуваха две паралелни публични течения.
Едно устремено към европейски вид народна власт, а другото - към ретроградния североизток. Но най-лоши бяха политически насърчаваната заспалост, неналичието на спор и най-много на публичен консенсус за това, какви връзки би трябвало да имаме с Русия. Освен това най-личните ни държавни мъже и дами, с някои редки изключения, още веднъж и още веднъж сами се поставяха в поза сутерен, когато ставаше въпрос да защитят националния ни интерес и достолепие пред Москва. За да излезем от този злокобен обаян кръг, евентуално щяха да са ни нужни десетилетия непрестанни старания от страна на по-прогресивно настроената част на нашето общество, които щяха да наподобяват битката ни за църковна самостоятелност през Възраждането. На цялата тази евразийски насочена квазикултурна структура обаче ѝ беше нанесен гибелен удар тази година, а това, което го аргументи е несъмнено безумната експанзия на Путин в Украйна.
В борбата ни за правото на национално самоопределяне ние ненадейно се сдобихме с два могъщи съдружника – демократичният свят и ЗСУ. В прочут смисъл те започнаха да водят вместо нас борбата, от която ние се бяхме отказали или просто не намирахме сили да водим. ЗСУ съкрушиха на бойното поле армията на Путин и по този начин резервираха недокоснат политическия ред открил се в Европа след края на Студената война. Държавите от Европейския съюз и Съединени американски щати пък откриха такива непреодолими стопански, политически и логистически загради сред нас и Кремъл, което освен прави невероятно основаването на някакво сходство на " руский мир " у нас в обозримо бъдеще, само че в дълготраен проект последователно ще ликвидира всевъзможни предпоставки за възникването му.
Особено огромна роля в това отношение ще изиграят санкционни пакети признати от Европейски Съюз и Съединени американски щати против Руската Федерация. Самоликвидирането на " Газпром " като главен състезател на пазара на синьо гориво у нас и надяването на усмирителна риза на данъчния феномен " Лукойл " лишава радетелите на Путинизма у нас от по този начин значимите стопански лостове. Екстрадирането на забележителен брой съветски дипломати през лятото лишава РФ от опцията да поддържа по едно и също време огромен брой дейни контакти с проруските кръгове у нас. Това, от своя страна, мощно би затруднило реализирането на някакъв държавен прелом на българска територия в обозримо бъдеще. И в случай че думата " прелом " на някои от вас в този момент може би ви звучи неуместно, не е зле да си припомните че това беше един реален сюжети в Черна Гора през 2016 година и в Германия единствено преди няколко дни.
Предстоящото прекъсване на четирите водещи съветски държавни телевизионни канала сигурно ще предотврати по-нататъшното " зомбиране " на софтуерно по-неграмотната част от нашите сънародници, най-много възрастните хора и пенсионерите. Забраната за промотиране на по-тесни " културни " взаимоотношения, пък, ще ни лиши от нападателните " гастроли " на " Нощните вълци " и други сходни " артистични " обединения. Осезаема смяна към този момент се следи и в главните медии. Те от дълго време към този момент не канят хора със характерен " мироглед ", които настояват, да вземем за пример, че Киев ще бъде високомерен за три дни, че Путин до март ще реализира цялостна победа, или че НАТО е основана с едничката цел да унищожи Русия.
Най-важният резултат от всички тези санкционни ограничения и старания, обаче, ще бъде безспорната неспособност в България да бъде отгледана следващата кохорта млади русофили с имперско мислене, които след време да поемат щафетата от сегашните " апостоли " на средновековния вид евразийство. Ако в края на 80-те години, когато рухваше Желязната завеса, аз и моите връстници от другите източноевропейски страни евентуално бихме намерили доста допирни точки на интелектуално равнище с младежите от Съюз на съветските социалистически републики, даже тъй като щяхме да беседваме на един език, то след двадесет години днешният български юноша, който в този момент снима Тик-Ток клипове с телефона си, и днешният съветски младок, деен член на Путиновата Юнармия, който шие маскировъчни покривала за " бранителите " на Донбас, в случай че се срещнат като зрели и дейни персони най-вероятно ще се усещат по този начин, като че ли са паднали от две разнообразни планети.
Вярвате или не, само че тази Русия, която познаваме, постепенно, само че несъмнено си потегля от нашите земи. Този път вечно.
Русия си отива
Първоначално планирах актуалният разбор да бъде отдаден напълно на българската военнa помощ за Украйна, само че след " попската яхния ", която внезапно ни бе сервирана на Никулден в региона на съветската черква в столицата, взех решение ненапълно да изместя фокуса на повествованието ми. Но първо ще погледнем хода на бойните дейности в Източна Украйна. И през актуалната седмица събитията по бойните полета се развиват по добре познатия сюжет, т.е. две села напред, а след това едно обратно. Руснаците обезверено се пробват да обкръжат Бахмут с удари от север и от юг, а " вагнеровците " дори съумяха да обхванат и в покрайнините, където към този момент ЗСУ (украинските въоръжени сили) сполучливо им се опълчват. Изгледи за скорошно рухване на града в съветски ръце, обаче, не се обрисуват, както и на друга основна украинска цитадела по на югозапад, Авдеевка. На север от Бахмут, в региона на Сватово, ЗСУ, сходно на миньори, постепенно и методично " дълбаят " съветската защита, само че и там сега нормално става въпрос най-вече за идващите няколкостотин метра.
Атаки от въздуха (този път и в двете посоки)
Доста по динамични събития ни предложи войната във въздуха. Тези от вас, които постоянно наблюдават моите разбори, евентуално си спомнят, че предходната седмица дискутирах евентуалния следващ съветски ракетен удар, вероятния контраудар на ЗСУ по съветските пускови съоръжения, както и желанието на Киев да получи кардинално утвърждение от западните си сътрудници за офанзивите, които би нанесъл по военни обекти на територията на РФ. Е, всичко това се случи. Или съвсем...Всичко стартира още понеделник сутринта, когато украинците, очевидно вследствие на изчерпателен разбор на личните си разследващи данни, както и на сателитни фотоси и друга класифицирана информация предоставена им от сътрудниците им от НАТО, нанесоха изпреварващ удар по две от съветските авиобази откъдето нормално изхвърчат стратегическите бомбардировачи изстрелващи необезпокоявани ракети по украинските електростанции.
Поразени бяха летищата в Саратов и Рязан, при което починаха трима души, а петима други бяха ранени. Извадени от строя бяха най-малко три самолета, чийто ремонт се чака да бъде сложен и нескончаем, а може би и неосъществим. На вас три машини може и да ви се костват малко, само че не забравяйте, че става въпрос за извънредно скъпи и комплицирани за произвеждане летателни апарати способни да придвижват и нуклеарни оръжия, де не приказваме, че сега целият съветски стратегически бомбардировъчен въздушен флот наброява към 60 самолета. Т.е. с една-единствена, само че добре координирана акция ЗСУ съумяха да обезвреждат към 5% от него.
Впоследствие се оказа, че превантивният украински удар е бил сбъднат в точния миг – на съветските самолети към този момент са били сложени съответните крилати ракети, а взривеният камион-цистерна на едно от летищата подсказва, че евентуално в ход е било зареждане на гориво преди полета. Когато приказваме за резултата от изпреварващата офанзива на ЗСУ по летищата не трябва да пропущаме и още едно доста значимо събитие – бе доста редуцирана мощта съветският ракетен удар, който последва в понеделник към обед. За момента се смята, че настоящето равнище на плътност на украинската Противовъздушна отбрана със системи за противоракетна отбрана може да противодейства на едновременна офанзива от до към 70-80 крилати ракети, при което може да се разчита на към 80% успеваемост, а дори и на повече.
Ако техният брой е по-голям, те просто ще прелетят над украинските батареи и ще поразят задачите, които са им заложени. Елементарни калкулации демонстрират, че в случай че руснаците бяха съумели да изстрелят този ден, да речем, 110-120 ракети, ЗСУ надали щяха да смъкват повече от 80, а останалите 30-40 необезпокоявани щяха да се насочат към съответните електроцентрали, а това щеше да има пагубен резултат върху украинската енергетика. В резултат на превантивните офанзиви по летищата, обаче, руснаците в този ден съумяха да изстрелят не повече от 70 ракети, 60 от които бяха прихванати от ЗСУ. Пораженията нанесени от останалите 10 не бяха толкоз обилни и бяха отстранени в границите на ден-два. Така украинската енергийна система съумя относително безболезнено да се върне към моментните си размери на произвеждане на електричество (т.е. към 50% от цялостния ѝ капацитет).
Въпроси със и без отговори
Първият въпрос, който незабавно зададоха всички анализатори откакто новината за ударите по съветските летища заля медиите, бе с какви оръжия те са били изумени. Почти у никой не остана подозрение, че най-вероятно са употребявани дронове. Още в същия ден (понеделник) съветски военни репортери прокараха версията, че става въпрос за Ту-141, остарял руски безпилотен уред с реактивен мотор създаден през 70-те години на предишния век най-вече с разследваща цел. От украинска страна полуофициално загатнаха единствено, че става въпрос за оръжие, което е взаимна разработка на тяхното министерство на защитата и частния бизнес. От което произтичат два вероятни разновидността. Първо, въпросната частна компания (или фирми) е модифицирала остарелия руски дрон като е премахнала разследващото му фото/видео съоръжение и го е заминила с бойна глава. С други думи – от средство за разузнаване и наблюдаване Ту-141 е трансфорат в крилата ракета.
Ако това в действителност е по този начин, то руснаците би трябвало да чакат в бъдеще значителен брой сходни въздушни изненади, тъй като след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики в украински ръце остават съвсем всички наличия от този модел (над 100 бройки).
Напълно реалистично звучи и втората коментирана версия – че Украйна най-сетне е употребила някоя от новите си разработки. В изгода на подобен мотив приказва и фактът, че и на двете летища са зафиксирани попадения в непосредствена непосредственост до стратегическите бомбардировачи, до момента в който Ту-141 изначално не е бил предвиждан да бъде употребен като високоточно оръжие и при положение, че бъде преобразуван в крилата ракета може да даде теоретично отклоняване от задачата до няколко десетки метра. Не бива да забравяме, че Украйна е измежду водещите народи в създаването и производството на летателни апарати, като в това отношение компанията " Антонов " (добре известните даже и у нас самолети " Ан " ) умерено може да й служи като визитна картичка.
Само през последния месец министерството на защитата в Киев е сертифицирало за потребление в ЗСУ цели седем модела дронове. От два месеца насам, със глобата на висшето държавно управление, несъмнено, в медиите се популяризира информация за нов модел ударен дрон камикадзе с радиус на деяние до 1,000 км и бойна глава 75 кг. Той би трябвало да постъпи на въоръжение до края на годината. Това на процедура значи, че целият непосредствен гръб на руснаците, в това число Москва, Санкт Петербург и Кавказ ще бъде в обсега му.
Друг въпрос без отговор е моментното положение на съветската Противовъздушна отбрана. Ако се има вяра на московската агитация то не би трябвало да разрешава и " пиле да прехвръкне " през територията на РФ. Реалността, явно, е напълно друга. Рано сутринта във вторник украинците удариха още едно летище, това в Курск. Пламнаха горивните ресурси, като най-вероятно още веднъж повода бе дрон. При това не става въпрос за няколко варела, а за голям контейнер, който пламтя през целия ден и за чието потушаване са били привлечени към 200 пожарни автомобила. За " десерт ", още веднъж през ранните часове на вторник дронове на ЗСУ поразиха и четвърти значим обект, въпреки и без да реализират стремежи резултат, тъй като резервоарите за дизелово гориво в Брянск се оказаха празни тъкмо в този миг. Ако не сте разбрали напълно точната поредност на събитията, ще се опитам да ви я обясня още веднъж.
В понеделник сутринта, безусловно часове преди следващата авансово планувана ракетна офанзива против украински електроцентрали, дронове на ЗСУ внезапно нападат две отдалечени едно от друго съветски летища откакто незабелязани от радарите са прелетели стотици километри. Абсолютно никаква реакция от съветското Противовъздушна отбрана. Вместо съответните системи за въздушно противопоставяне на Москва да бъдат сложени в положение на най-висока бойна подготвеност, след към 24 часа два други значими обекта също са изумени. И още веднъж никаква реакция от страна на съветското Противовъздушна отбрана.
Изводите се постановат от единствено себе си и те за следващ път не оферират никакви от малко малко утешителни констатации в интерес на въоръжените сили на РФ. На процедура излиза, че или в съветската противовъздушна защита царува цялостен бардак, или че във въпросните авиобази просто не е имало Противовъздушна отбрана. В случай, че става въпрос за първото, то оказва се че в най-голямата по повърхност страна безусловно нищо не се е трансформирало от далечната към този момент 1987 година, когато западногерманският водач Матиас Руст прелетя несмущаван с дребен аероплан цялото разстояние от Хелзинки до Москва, с цел да кацне на Червения Площад пред очите на смаяните московчани.
Съмненията, че в съветските стратегически обекти господства безхаберието, се подклаждат и от обстоятелството, че в дните предшестващи офанзивата, всички бомбардировачи бяха подредени като цели по пистите и освен украинците, само че и целият свят можеше посредством сателитни фотоси да води доклад, какъв брой машини в кой миг се приготвят за политане. Напълно е допустимо да се касае и за второто, т.е. към въпросните летища изобщо да не е имало Противовъздушна отбрана. Някои водещи коментатори към този момент означиха, че е много евентуално точно това да е повода за триумфа на украинската интервенция. В последна сметка, в Украйна руснаците претърпяха съществени загуби с изключение на всичко друго и в противовъздушни системи и може да се окаже, че са почнали към този момент да " оголват " дори и летищата си, единствено и единствено с цел да има с какво да прикриват небето в региона на Крим и Донбас.
А в този момент си представете за момент, че на Москва се наложи да води война не със ЗСУ, а с някоя фактически мощна във военно отношение страна или коалиция и към голямата територия на РФ бъдат по едно и също време изстреляни стотици и дори хиляди ракети. На мен напряко не ми се мисли, каква почти би била успеваемостта на съветската Противовъздушна отбрана при един сходен сюжети и до какво би довело това...
И с цел да завърша тематиката за ударите, контраударите и превантивните дейности не мога да не разясня и желанието на Киев под една или друга форма да получи утвърждение от западните си сътрудници (и най-много от САЩ) да нанася постоянно удари надълбоко в съветска територия. Сигналите, които идваха оттатък океана при започване на седмицата сочеха, че Вашингтон към този момент не е податлив да утвърждава такива дейности опасявайки се от ескалация. Авторитетният " Уолстрийт Джърнъл " да вземем за пример заяви, че преди изпращането си на фронта реактивните системи Хаймарс са били модифицирани по този начин, че да не могат да изстрелват муниции с радиус по-голям от 80 км. В сходен дух беше и изявлението направено от съветника по сигурността на Белия дом Джон Кърби, който в сряда подчертава върху това, че Съединени американски щати " няма да насърчават ескалация ".
Изглежда, обаче, триумфът на ударите на ЗСУ против стратегическите съветски летища, и най-много фактът, че те мощно ограничиха резултата на последната ракетна офанзива по украинските електроцентрали, е направил усещане на администрацията на президента Байдън и ги е предиздвикал да премислят тяхното отношение по въпроса. Това излиза наяве от обявата на друга авторитетна медия, " Таймс ", която по информация на лични източници, написа в петък, че Пентагонът е дал " зелена светлина " за удари на украински дронове надълбоко в съветска територия.
Българското оръжие за Украйна
В края на тази седмица България още веднъж попадна във фокуса на международния медиен поток, само че този път новината имаше положителен темперамент. Става въпрос за прословутата оръжейна помощ за Украйна, която до неотдавна изглеждаше като някаква фантазия, само че въпреки всичко в петък най-сетне стана действителност. Поради незнайни аргументи описът на това, което ще изпратим на фронта към този момент остава конфиденциален, макар че съвсем всички други страни, които към този момент няколко месеца постоянно изпращат въоръжение в Украйна, се стараят да оповестят обществено всичко от това, което товарят на влаковете и в транспортните самолети. Все отново някои елементи изплуваха – преди няколко дни министърът на защитата Димитър Стоянов съобщи, че ще пратим най-много леко стрелково оръжие и муниции.
Много или малко е това? Въпрос на позиция. Вероятно бихме могли да изпратим и някакви тежки оръжия, само че войната в Украйна сподели каква огромна роля не престават да играят стандартните оръжейни системи като артилерия и бронирана техника и в същото време какъв брой мъчно се намират свободни единици от тях на международния пазар. Да не приказваме за станалите прословути зенитни/противоракетни Противовъздушна отбрана комплекси, които са си напряко ъгъл по цялото земно кълбо. Затова аз споделям мнението, че преди да дадем нещо, което минава за остаряло (но войната в Украйна сподели, че даже и музейни експонати могат да се употребяват сполучливо в действителен бой) ние би трябвало да знаем от кое място и по какъв начин ще си набавим нещо по-добро.
Леко стрелково оръжие и муниции на практика значи, че ще даваме това, което нашият военно-промишлен комплекс по този начин или другояче създава.
С други думи, такива доставки ще имат и примитивен, и второстепенен позитивен стопански резултат за страната ни. Като споделям второстепенен, имам поради най-много рекламата, която родното ни произвеждане ще си направи измежду евентуалните нови купувачи. В последна сметка търговията с оръжие е действително цинична и кървава, само че си остава на първо място бизнес, нали? Пряката военна помощ също така ще ни бетонира дефинитивно в листата на демократичните страни, които се опълчват на съветската експанзия в Украйна. Просто спорът стигна тази точка, при която няма по какъв начин да си по средата и щеш-не щеш би трябвало да избереш страна. А по този начин или другояче беше обществена загадка, че българска " специфична продукция " по разнообразни пътища стига до украинските бойните полета. В интернет пространството от дълго време циркулират фотоси и клипове на български гранатомети в деяние, а отзивите за тях са повече от отлични. А в събота един от водещите украински военни анализатори, Олег Жданов, оповести че от началото на войната досега единствено полски търговци са закупили от нашите военни фабрики продукция за съвсем половин милиард $. Коментарите оставям на вас.
Някои ще заявят надали не, че ние нямаме право да оказваме помощ на Украйна с оръжия, тъй като по този метод сме се проявявали като неблагодарници по отношение на Русия, нашата " двойна освободителка ". Морален дълг към Русия като страна ние нямаме, а и да имаме, той е извънредно към воините от съветска и други народност, които са си оставили костите по нашите земи, воювайки с турците. Що се отнася до съветската страна в другите ѝ държавни форми през последните две епохи, то тя ни е донесла на първо място тормоз и оскърбление, а от нас като народ и страна е изисквала най-много категорично послушание.
Особено явна е тази политика на Москва през последните две десетилетия, когато там на власт пристигна Путин и реши, че ще възвръща хем Съюз на съветските социалистически републики, хем Руската империя. Бе направено всичко допустимо страната ни да бъде отклонена европейският ни път, който ние избрахме още през 1990 година. За задачата бяха използвани всевъзможни средства, от агитация и " културно " въздействие до политически напън и икономическо изнудване. Правеха се целенасочени опити у нас да се внедри съветска етническа диаспора, а посланиците на РФ се държаха като губернатори. Имаше действителна заплаха във вътрешнополитически проект страната ни да стане трайно нестабилна като една Молдова, като крайната цел евентуално бе последователно да се превърнем в нещо като сегашен Беларус.
Това на някои от вас в този момент може да ви се коства като цялостен парадокс, само че си припомнете с какъв инструментариум разполагаше империята на Путин в нас: правилни до гроб политици, двулични историци, сервилни медии показващи " другата " позиция, формалната съветска агитация, неофициалната българска проруска агитация и най-много " Газпром " и " Лукойл ". Освен това непрекъснато бяхме въвличани в спорове и диспути със западните ни съседи, сърбите и македонците. На процедура у нас съществуваха две паралелни публични течения.
Едно устремено към европейски вид народна власт, а другото - към ретроградния североизток. Но най-лоши бяха политически насърчаваната заспалост, неналичието на спор и най-много на публичен консенсус за това, какви връзки би трябвало да имаме с Русия. Освен това най-личните ни държавни мъже и дами, с някои редки изключения, още веднъж и още веднъж сами се поставяха в поза сутерен, когато ставаше въпрос да защитят националния ни интерес и достолепие пред Москва. За да излезем от този злокобен обаян кръг, евентуално щяха да са ни нужни десетилетия непрестанни старания от страна на по-прогресивно настроената част на нашето общество, които щяха да наподобяват битката ни за църковна самостоятелност през Възраждането. На цялата тази евразийски насочена квазикултурна структура обаче ѝ беше нанесен гибелен удар тази година, а това, което го аргументи е несъмнено безумната експанзия на Путин в Украйна.
В борбата ни за правото на национално самоопределяне ние ненадейно се сдобихме с два могъщи съдружника – демократичният свят и ЗСУ. В прочут смисъл те започнаха да водят вместо нас борбата, от която ние се бяхме отказали или просто не намирахме сили да водим. ЗСУ съкрушиха на бойното поле армията на Путин и по този начин резервираха недокоснат политическия ред открил се в Европа след края на Студената война. Държавите от Европейския съюз и Съединени американски щати пък откриха такива непреодолими стопански, политически и логистически загради сред нас и Кремъл, което освен прави невероятно основаването на някакво сходство на " руский мир " у нас в обозримо бъдеще, само че в дълготраен проект последователно ще ликвидира всевъзможни предпоставки за възникването му.
Особено огромна роля в това отношение ще изиграят санкционни пакети признати от Европейски Съюз и Съединени американски щати против Руската Федерация. Самоликвидирането на " Газпром " като главен състезател на пазара на синьо гориво у нас и надяването на усмирителна риза на данъчния феномен " Лукойл " лишава радетелите на Путинизма у нас от по този начин значимите стопански лостове. Екстрадирането на забележителен брой съветски дипломати през лятото лишава РФ от опцията да поддържа по едно и също време огромен брой дейни контакти с проруските кръгове у нас. Това, от своя страна, мощно би затруднило реализирането на някакъв държавен прелом на българска територия в обозримо бъдеще. И в случай че думата " прелом " на някои от вас в този момент може би ви звучи неуместно, не е зле да си припомните че това беше един реален сюжети в Черна Гора през 2016 година и в Германия единствено преди няколко дни.
Предстоящото прекъсване на четирите водещи съветски държавни телевизионни канала сигурно ще предотврати по-нататъшното " зомбиране " на софтуерно по-неграмотната част от нашите сънародници, най-много възрастните хора и пенсионерите. Забраната за промотиране на по-тесни " културни " взаимоотношения, пък, ще ни лиши от нападателните " гастроли " на " Нощните вълци " и други сходни " артистични " обединения. Осезаема смяна към този момент се следи и в главните медии. Те от дълго време към този момент не канят хора със характерен " мироглед ", които настояват, да вземем за пример, че Киев ще бъде високомерен за три дни, че Путин до март ще реализира цялостна победа, или че НАТО е основана с едничката цел да унищожи Русия.
Най-важният резултат от всички тези санкционни ограничения и старания, обаче, ще бъде безспорната неспособност в България да бъде отгледана следващата кохорта млади русофили с имперско мислене, които след време да поемат щафетата от сегашните " апостоли " на средновековния вид евразийство. Ако в края на 80-те години, когато рухваше Желязната завеса, аз и моите връстници от другите източноевропейски страни евентуално бихме намерили доста допирни точки на интелектуално равнище с младежите от Съюз на съветските социалистически републики, даже тъй като щяхме да беседваме на един език, то след двадесет години днешният български юноша, който в този момент снима Тик-Ток клипове с телефона си, и днешният съветски младок, деен член на Путиновата Юнармия, който шие маскировъчни покривала за " бранителите " на Донбас, в случай че се срещнат като зрели и дейни персони най-вероятно ще се усещат по този начин, като че ли са паднали от две разнообразни планети.
Вярвате или не, само че тази Русия, която познаваме, постепенно, само че несъмнено си потегля от нашите земи. Този път вечно.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ